| Върви един човек през пустинята. Не върви, ами се влачи. Щото жаден. Ама много жаден, адски! Пече онва слънце, а човекът се препъва и пада по пясъка. Ама адски жаден! Много, много жаден! Влачи се, влачи, а пясъка му влиза в устата, носа, очите. Ама той драпа! Много жега, ама колкото пече той два пъти по-жаден. Пада, става, пясъка отвсякъде влиза и стърже. Клати се, пак пада и лапа пясък, много пясък, после плюе пясък, ама трудно, щото много жаден и устата му е пресъхнала - от пясъка и жаждата най-вече. И върви, продължава. Пясъкът вече и в гъза му влиза, в ушите, но той не спира да се влачи и гребе из пясъка. Дюна след дюна. Много е ЖАДЕН! АМА МНОГО! Ама не спира, пада, гълта пясък и пак става и пак пада. Много е жаден, разберете! МНОГО! Едвам крета, едвам, целия в пясък, умира от жажда, залита, но крачи. Крачи, щото е жаден. Слънцето пече здраво и го кара да се чувства още по-жаден. Кръвта му ври, пясъка от жегата на стъкло става, ама човекът е адски жаден и продължава. Залита и пак пада. Тоя пясък навсякъде се тъпче, по всички дупки, но пича става с последни сили и изведнъж вижда един кладенец. Затичва се... МНОГО Е ЖАДЕН!!! МНОГО!!! Пада няколко пъти и гадния пясък отново се завира по сичките му дупки. Но пича е супер много жаден и с последни сили се добира до кладенеца, надига се от пясъка. Залитайки се подпира на кладенеца! Поглежда вътре и вижда... брат си моториста.
|
|
|
Пастет от авокадо